26 may 2024, 21:18

Изповед

  Poesía
695 0 5

Веднъж на чаша вино ме попита

дали съм бил пройдоха или крал,

не искаше душицата ми свита

да ти разкаже що съм преживял.

 

Дали на гола честност да заложа,

не знам как чутото ще понесеш

Какъв експеримент си прави, Боже,

създаде ме поет, но и келеш.

 

Да бъда рицар все не ми отива,

душата ми е буца от гранит,

медалът вечно ми седи накриво

макар с ръждив пирон да е забит.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Банков Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

42 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти! Търсех различното ...
  • Хареса ми съдържанието и много добри находки за римите, за което те поздравявам! Виждам, че стихотворението не е свалено от предизвикателството и за това гласувам с удоволствие!
    Желая ти успех!
  • Разбирам. Понеже няма интервал между многоточието и римите реших, че е достатъчно строфата да завършва така.
  • Хубаво, но не отговаря на условието на конкурса 😉
  • Хубаво е, но ми се струва, че малко не отговаря на условието. " Римите не бива да се променят, не бива да се допълват с никакви наставки и представки. Не се променя и положението им в трите задължителни строфи.

    ……………пита
    ..............крал
    ..............свита
    ..............живял

    ..............заложа
    ..............понесеш
    ..............боже
    ..............леш

    ..............отива
    ..............гранит
    ..............криво
    ..............бит"

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...