23 мая 2008 г., 11:49

Изповед

697 0 5

Като роза след роса съм свежа

от твоята усмивка или жест

божествена кралица флора нежна

благодаря за мен е чест

 

Благодаря за двете ни слънца

децата ни те вече са жени

и с тебе в техните лица

четеме сбъднати мечти

 

За обичта и вярата благодаря ти

за топлото ти рамо и кураж

за това че думите ми в гняв изляти

за теб са само блед мираж

 

И най-накрая че в сърцето

мястото за теб е резерве

дори и даже от небето

да слязат всички богове

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...