May 23, 2008, 11:49 AM

Изповед

  Poetry » Other
698 0 5

Като роза след роса съм свежа

от твоята усмивка или жест

божествена кралица флора нежна

благодаря за мен е чест

 

Благодаря за двете ни слънца

децата ни те вече са жени

и с тебе в техните лица

четеме сбъднати мечти

 

За обичта и вярата благодаря ти

за топлото ти рамо и кураж

за това че думите ми в гняв изляти

за теб са само блед мираж

 

И най-накрая че в сърцето

мястото за теб е резерве

дори и даже от небето

да слязат всички богове

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....