23.05.2008 г., 11:49

Изповед

695 0 5

Като роза след роса съм свежа

от твоята усмивка или жест

божествена кралица флора нежна

благодаря за мен е чест

 

Благодаря за двете ни слънца

децата ни те вече са жени

и с тебе в техните лица

четеме сбъднати мечти

 

За обичта и вярата благодаря ти

за топлото ти рамо и кураж

за това че думите ми в гняв изляти

за теб са само блед мираж

 

И най-накрая че в сърцето

мястото за теб е резерве

дори и даже от небето

да слязат всички богове

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...