25 мар. 2010 г., 14:16

Изповед към "теб"

996 0 0

Обичам те така, сякаш никой друг не бих обичала,

но ти не разбираш любовта, която изпитвам.

Предизвиквам те за последен път да кажеш "Обичам те!",

но нека поне веднъж бъде "измамно" искрено.

 

За теб това, което имаме, е момент от приказка,

приказка, която има своя край,

а аз се моля той да не настъпи,

защото светлината ще бъде погълната от мрак.

 

Обичам те, Обичам те, Обичам те -

не ще ме заболи устата да го казвам.

А как искам и ти да ме обичаш

така, че и аз да зная, че е вярно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...