25 мар. 2010 г., 14:16

Изповед към "теб"

1K 0 0

Обичам те така, сякаш никой друг не бих обичала,

но ти не разбираш любовта, която изпитвам.

Предизвиквам те за последен път да кажеш "Обичам те!",

но нека поне веднъж бъде "измамно" искрено.

 

За теб това, което имаме, е момент от приказка,

приказка, която има своя край,

а аз се моля той да не настъпи,

защото светлината ще бъде погълната от мрак.

 

Обичам те, Обичам те, Обичам те -

не ще ме заболи устата да го казвам.

А как искам и ти да ме обичаш

така, че и аз да зная, че е вярно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...