25 мар. 2010 г., 14:16

Изповед към "теб"

997 0 0

Обичам те така, сякаш никой друг не бих обичала,

но ти не разбираш любовта, която изпитвам.

Предизвиквам те за последен път да кажеш "Обичам те!",

но нека поне веднъж бъде "измамно" искрено.

 

За теб това, което имаме, е момент от приказка,

приказка, която има своя край,

а аз се моля той да не настъпи,

защото светлината ще бъде погълната от мрак.

 

Обичам те, Обичам те, Обичам те -

не ще ме заболи устата да го казвам.

А как искам и ти да ме обичаш

така, че и аз да зная, че е вярно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...