Изповед на един скитник
През годините на зазоряване
претоварил тежкия впряг -
без да знам, че към свечеряване
ще ми трябва единствено бряг,
разпилявах по пътя любовите.
Взех солта (не ми липсваше хляба).
Днес се скитам, проклет и бездомен.
Самотата ме блъска в забрава.
Нямам спомен – брод за доплуване
към брега, по който съм минал.
От препускане - в бяг за достигане,
пропилях и което съм нямал.
От пътуване все не пристигах
там, където остават добрите...
Днес събличам последна илюзия
и притихват в привършване дните.
А душата ми – вечната скитница,
неплатила навреме залога,
си отива. Ще се върне пречистена,
от където дошла е - от Бога!
14.09.2010
Julie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
