Жулли (Юлия Димитрова)
72 5867
3.10.2010 г., 0:15 ч.

Изповед на един скитник 

  Поезия » Философска
2121 0 47

 

През годините на зазоряване

претоварил тежкия впряг -

без да знам, че към свечеряване

ще ми трябва единствено бряг,

 

разпилявах по пътя любовите.

Взех солта (не ми липсваше хляба).

Днес се скитам, проклет и бездомен.

Самотата ме блъска в забрава.

 

Нямам спомен – брод за доплуване

към брега, по който съм минал.

От препускане - в бяг за достигане,

пропилях и което съм нямал.

 

От пътуване все не пристигах

там, където остават добрите...

Днес събличам последна илюзия

и притихват в привършване дните.

 

А душата ми – вечната скитница,

неплатила навреме залога,

си отива. Ще се върне пречистена,

от където дошла е - от Бога!

 

 

14.09.2010

Julie

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??