През годините на зазоряване
претоварил тежкия впряг -
без да знам, че към свечеряване
ще ми трябва единствено бряг,
разпилявах по пътя любовите.
Взех солта (не ми липсваше хляба).
Днес се скитам, проклет и бездомен.
Самотата ме блъска в забрава.
Нямам спомен – брод за доплуване
към брега, по който съм минал.
От препускане - в бяг за достигане,
пропилях и което съм нямал. ...