Oct 3, 2010, 12:15 AM

Изповед на един скитник 

  Poetry » Phylosophy
2116 0 47

 

През годините на зазоряване

претоварил тежкия впряг -

без да знам, че към свечеряване

ще ми трябва единствено бряг,

 

разпилявах по пътя любовите.

Взех солта (не ми липсваше хляба).

Днес се скитам, проклет и бездомен.

Самотата ме блъска в забрава.

 

Нямам спомен – брод за доплуване

към брега, по който съм минал.

От препускане - в бяг за достигане,

пропилях и което съм нямал.

 

От пътуване все не пристигах

там, където остават добрите...

Днес събличам последна илюзия

и притихват в привършване дните.

 

А душата ми – вечната скитница,

неплатила навреме залога,

си отива. Ще се върне пречистена,

от където дошла е - от Бога!

 

 

14.09.2010

Julie

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??