4 апр. 2012 г., 11:38

Изповед№3

544 1 0

ИЗПОВЕД)№3

 

Израснах аз сред селската неволя.

Закърмен бях със селски труд.

Затичах по поляните на воля,

и се калих  във зной и студ.

 

Аз тръгнах  подир кравите, от малък,

Едва навършил свойте шест.

Горчеше често сухия ми залък.

Горчеше  ми  и  ми горчи до днес.

 

Сега когато във града живея,

бих искал , да ме разберат,

защо за селските  неволи  пея,

и   селски болки ме болят…

 

Не! Музата ми не е наскърбена!

Напира тя във мойта гръд.

Със мене тя, на  село е родена,

и там започна своя  път!

 

Затуй и тук, в града се чувства чужда…

За градското не я боли.

От селска  лирика тя има нужда,

щастлива е,  щом завали…

 

В Съдбата ми така е отредено:

от Корена да ме делят,

за туй  и  песента ми неродена,

към селото поема път.

 

В сърцето  ми гнездо е свил селяка…

И болката му ме боли!

В града за себе си добро не чакам,

не чувам  селските петли!..

 v

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...