4.04.2012 г., 11:38

Изповед№3

542 1 0

ИЗПОВЕД)№3

 

Израснах аз сред селската неволя.

Закърмен бях със селски труд.

Затичах по поляните на воля,

и се калих  във зной и студ.

 

Аз тръгнах  подир кравите, от малък,

Едва навършил свойте шест.

Горчеше често сухия ми залък.

Горчеше  ми  и  ми горчи до днес.

 

Сега когато във града живея,

бих искал , да ме разберат,

защо за селските  неволи  пея,

и   селски болки ме болят…

 

Не! Музата ми не е наскърбена!

Напира тя във мойта гръд.

Със мене тя, на  село е родена,

и там започна своя  път!

 

Затуй и тук, в града се чувства чужда…

За градското не я боли.

От селска  лирика тя има нужда,

щастлива е,  щом завали…

 

В Съдбата ми така е отредено:

от Корена да ме делят,

за туй  и  песента ми неродена,

към селото поема път.

 

В сърцето  ми гнездо е свил селяка…

И болката му ме боли!

В града за себе си добро не чакам,

не чувам  селските петли!..

 v

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...