ИЗПОВЕД)№3

Израснах аз сред селската неволя.

Закърмен бях със селски труд.

Затичах по поляните на воля,

и се калих  във зной и студ.

Аз тръгнах  подир кравите, от малък,

Едва навършил свойте шест.

Горчеше често сухия ми залък.

Горчеше  ми  и  ми горчи до днес.

Сега когато във града живея,

бих искал , да ме разберат,

защо за селските  неволи  пея,

и   селски болки ме болят…

Не! Музата ми не е наскърбена!

Напира тя във мойта гръд.

Със мене тя, на  село е родена,

и там започна своя  път!

Затуй и тук, в града се чувства чужда…

За градското не я боли.

От селска  лирика тя има нужда,

щастлива е,  щом завали…

В Съдбата ми така е отредено:

от Корена да ме делят,

за туй  и  песента ми неродена,

към селото поема път.

В сърцето  ми гнездо е свил селяка…

И болката му ме боли!

В града за себе си добро не чакам,

не чувам  селските петли!..

 v