Изповедник
Изповедник
Май отдавна ме очакваш
зад мълчаливите решетки,
ти, мой бял лист, присядаш
да чуеш новите куплети.
В твоя храм сред тишината
замлъквам със вълнение.
Свещица пламва. Откога
очакваш моето смирение!
Поглъщаш изповедта ми срамежлива.
Във тон със ритъма сърдечен
думите полека, предпазливо
наместват се една до друга вече.
Ти, мълчаливи мой Приятелю,
приемаш мойто откровение
и тъмните си споделени тайни
прехвърлям в теб на съхранение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Все права защищены
