Изповедник
Май отдавна ме очакваш
зад мълчаливите решетки,
ти, мой бял лист, присядаш
да чуеш новите куплети.
В твоя храм сред тишината
замлъквам със вълнение.
Свещица пламва. Откога
очакваш моето смирение!
Поглъщаш изповедта ми срамежлива.
Във тон със ритъма сърдечен
думите полека, предпазливо
наместват се една до друга вече.
Ти, мълчаливи мой Приятелю,
приемаш мойто откровение
и тъмните си споделени тайни
прехвърлям в теб на съхранение.
© Татяна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
