7 мая 2013 г., 12:44

Изповедно (Stanza I )

440 0 1

Тежи ми, че вече няма нищо.
Че слънцето все грее, а не топли.
Че и залезите не се окъпват в красота.
Тежи ми, че във всичко липсва смисъл.
Че един ден и друг са все еднакво кухи
и търсиш ли за нещо да се хванеш,
то е сламка и се кърши за секунди,
отмества се, отстъпва пред безлика самота.
И всичките небеса да бъдат мои,
и светнали злата да ме обсипват,
и всеки миг да е запълнен с амброзии,
и всичко чисто –
пак не виждам смисъл от това.
Да имаше топла чаша със какао,
топъл поглед, топла и ръка,
да ме хванат за миг
преди да се препъна в безцелно ходене из пустошта.
Да имаше... поне едни очи, да се вгледат за миг във моите,
да кимнат невидимо към мен,
за миг поне дъхът ми да има защо да бъде... а не напразно,
да бъда поредната частичка в свят,
който сякаш отказал ми е всичко
и ме е оставил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...