Тежи ми, че вече няма нищо.
Че слънцето все грее, а не топли.
Че и залезите не се окъпват в красота.
Тежи ми, че във всичко липсва смисъл.
Че един ден и друг са все еднакво кухи
и търсиш ли за нещо да се хванеш,
то е сламка и се кърши за секунди,
отмества се, отстъпва пред безлика самота.
И всичките небеса да бъдат мои,
и светнали злата да ме обсипват,
и всеки миг да е запълнен с амброзии,
и всичко чисто – ...