28 июл. 2020 г., 14:48

Изповедта на един билкар

820 3 14

Достатъчно е да ме желаеш. 

Словото ще те осмисли.

Светлина ще те събуди 

и простори ще разкрие 

любовта към целостта ми. 

 

Достатъчно е да си силен –

за това е нужна мъдрост. 

Мъдростта на цветовете 

носят свежестта на утро. 

Утрото ще те пречисти. 

 

Път ще търси светлината. 

Пътя ти ще  е без спирка. 

Спреш ли, дълго ще се луташ 

в тъмнина и безпросветност. 

Пътя ти да е без спирка. 

 

Ще растеш и ще издигаш 

мислите си към небето. 

Радостта ще е безмерна 

в огъня на дните земни. 

Радостта ще те окриля!

 

Без умора ще се трудиш 

в лоното на тишината. 

Тя ще ти дарява звуци 

от душата разцъфтели. 

Звуци от вълшебно биле.

 

С него биле ще лекуваш. 

С него ще те припознаят 

и за раните в душата. 

И за любовта в сърцата. 

Хóди, че росата те жадува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А може би небето ни оросява с манната си...
  • Приемам, Стойчо, благодаря! Тук врабчетата, минимум 50, заспаха на дървото след диво чикчирикане поне час, а здравецът съвсем окапа след днешната жега. Но нали е здравец - български, ще оживее! Та за росата - завиждам
  • Билки има!
    И усмивка зрима...
    Върви билкар
    от скат към връх.
    Слънцето е негов цар.
    А росата-сладък дъх!
    Благодаря за пожеланията и поздравите, Красимира!
    Приеми моите утринни поздрави-цветя от България!⚘🌹🌺
  • Всички имаме нужда от билкаря, а той не може да ни смогне
  • Благодаря за коментара и оценката, Красимира!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...