28.07.2020 г., 14:48

Изповедта на един билкар

822 3 14

Достатъчно е да ме желаеш. 

Словото ще те осмисли.

Светлина ще те събуди 

и простори ще разкрие 

любовта към целостта ми. 

 

Достатъчно е да си силен –

за това е нужна мъдрост. 

Мъдростта на цветовете 

носят свежестта на утро. 

Утрото ще те пречисти. 

 

Път ще търси светлината. 

Пътя ти ще  е без спирка. 

Спреш ли, дълго ще се луташ 

в тъмнина и безпросветност. 

Пътя ти да е без спирка. 

 

Ще растеш и ще издигаш 

мислите си към небето. 

Радостта ще е безмерна 

в огъня на дните земни. 

Радостта ще те окриля!

 

Без умора ще се трудиш 

в лоното на тишината. 

Тя ще ти дарява звуци 

от душата разцъфтели. 

Звуци от вълшебно биле.

 

С него биле ще лекуваш. 

С него ще те припознаят 

и за раните в душата. 

И за любовта в сърцата. 

Хóди, че росата те жадува!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А може би небето ни оросява с манната си...
  • Приемам, Стойчо, благодаря! Тук врабчетата, минимум 50, заспаха на дървото след диво чикчирикане поне час, а здравецът съвсем окапа след днешната жега. Но нали е здравец - български, ще оживее! Та за росата - завиждам
  • Билки има!
    И усмивка зрима...
    Върви билкар
    от скат към връх.
    Слънцето е негов цар.
    А росата-сладък дъх!
    Благодаря за пожеланията и поздравите, Красимира!
    Приеми моите утринни поздрави-цветя от България!⚘🌹🌺
  • Всички имаме нужда от билкаря, а той не може да ни смогне
  • Благодаря за коментара и оценката, Красимира!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....