28.07.2020 г., 14:48

Изповедта на един билкар

818 3 14

Достатъчно е да ме желаеш. 

Словото ще те осмисли.

Светлина ще те събуди 

и простори ще разкрие 

любовта към целостта ми. 

 

Достатъчно е да си силен –

за това е нужна мъдрост. 

Мъдростта на цветовете 

носят свежестта на утро. 

Утрото ще те пречисти. 

 

Път ще търси светлината. 

Пътя ти ще  е без спирка. 

Спреш ли, дълго ще се луташ 

в тъмнина и безпросветност. 

Пътя ти да е без спирка. 

 

Ще растеш и ще издигаш 

мислите си към небето. 

Радостта ще е безмерна 

в огъня на дните земни. 

Радостта ще те окриля!

 

Без умора ще се трудиш 

в лоното на тишината. 

Тя ще ти дарява звуци 

от душата разцъфтели. 

Звуци от вълшебно биле.

 

С него биле ще лекуваш. 

С него ще те припознаят 

и за раните в душата. 

И за любовта в сърцата. 

Хóди, че росата те жадува!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А може би небето ни оросява с манната си...
  • Приемам, Стойчо, благодаря! Тук врабчетата, минимум 50, заспаха на дървото след диво чикчирикане поне час, а здравецът съвсем окапа след днешната жега. Но нали е здравец - български, ще оживее! Та за росата - завиждам
  • Билки има!
    И усмивка зрима...
    Върви билкар
    от скат към връх.
    Слънцето е негов цар.
    А росата-сладък дъх!
    Благодаря за пожеланията и поздравите, Красимира!
    Приеми моите утринни поздрави-цветя от България!⚘🌹🌺
  • Всички имаме нужда от билкаря, а той не може да ни смогне
  • Благодаря за коментара и оценката, Красимира!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...