28 jul 2020, 14:48

Изповедта на един билкар

  Poesía » Otra
823 3 14

Достатъчно е да ме желаеш. 

Словото ще те осмисли.

Светлина ще те събуди 

и простори ще разкрие 

любовта към целостта ми. 

 

Достатъчно е да си силен –

за това е нужна мъдрост. 

Мъдростта на цветовете 

носят свежестта на утро. 

Утрото ще те пречисти. 

 

Път ще търси светлината. 

Пътя ти ще  е без спирка. 

Спреш ли, дълго ще се луташ 

в тъмнина и безпросветност. 

Пътя ти да е без спирка. 

 

Ще растеш и ще издигаш 

мислите си към небето. 

Радостта ще е безмерна 

в огъня на дните земни. 

Радостта ще те окриля!

 

Без умора ще се трудиш 

в лоното на тишината. 

Тя ще ти дарява звуци 

от душата разцъфтели. 

Звуци от вълшебно биле.

 

С него биле ще лекуваш. 

С него ще те припознаят 

и за раните в душата. 

И за любовта в сърцата. 

Хóди, че росата те жадува!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А може би небето ни оросява с манната си...
  • Приемам, Стойчо, благодаря! Тук врабчетата, минимум 50, заспаха на дървото след диво чикчирикане поне час, а здравецът съвсем окапа след днешната жега. Но нали е здравец - български, ще оживее! Та за росата - завиждам
  • Билки има!
    И усмивка зрима...
    Върви билкар
    от скат към връх.
    Слънцето е негов цар.
    А росата-сладък дъх!
    Благодаря за пожеланията и поздравите, Красимира!
    Приеми моите утринни поздрави-цветя от България!⚘🌹🌺
  • Всички имаме нужда от билкаря, а той не може да ни смогне
  • Благодаря за коментара и оценката, Красимира!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...