19 нояб. 2008 г., 13:34

Изповедта на една брошка 

  Поэзия » Другая
1421 0 15

Бижу съм. Не съм от най-скромните.

Флиртувам с лъчите. Влудявам кръвта.

Изкусно гравирана. Диаманти и злато.

Достатъчно семпла. Ненужно добра.

 

Бижу съм. Не съм никак евтина.

Под лустрото нося плътта на скала

и тягостен спомен от черното в мините.

С надежда за утре брилянтно трептя.

 

Отломка от камък. Така ме намериха.

Шлифоваха моята остра душа.

Отнемаше пластове, ваеше форми

онази лъжовница с име Съдба.

 

Бижу съм. Не съм от най-умните.

Въпроси измъчват ме. Давят съня.

Защо ти бях нужна? Защо ме обичаше?

Ти, който мразиш скъпи неща.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??