Изповедта на една брошка
Бижу съм. Не съм от най-скромните.
Флиртувам с лъчите. Влудявам кръвта.
Изкусно гравирана. Диаманти и злато.
Достатъчно семпла. Ненужно добра.
Бижу съм. Не съм никак евтина.
Под лустрото нося плътта на скала
и тягостен спомен от черното в мините.
С надежда за утре брилянтно трептя.
Отломка от камък. Така ме намериха.
Шлифоваха моята остра душа.
Отнемаше пластове, ваеше форми
онази лъжовница с име Съдба.
Бижу съм. Не съм от най-умните.
Въпроси измъчват ме. Давят съня.
Защо ти бях нужна? Защо ме обичаше?
Ти, който мразиш скъпи неща.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
