Изпращам циганското лято...
Изпращам циганското лято
с листа, обрулени от вятъра,
и спомени - безпътно ято,
безкрили лягат във душата ми.
С лъчи, завързани във клоните,
пленено слънцето изстива,
в небето облаци подгонени
заливат златното със сиво.
Студът земята бавно стяга,
бледнеят скръбни хризантеми,
до мъртвите листа полягат,
посърнали, печални, неми.
И чезнат чувства осланени,
без топлина не ще да има,
любов във есен уморена...
Ела, ела! Побързай, Зима!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арина Все права защищены
И в зимата има красота.....и ЛЮБОВ!
