Изпращам циганското лято
с листа, обрулени от вятъра,
и спомени - безпътно ято,
безкрили лягат във душата ми.
С лъчи, завързани във клоните,
пленено слънцето изстива,
в небето облаци подгонени
заливат златното със сиво.
Студът земята бавно стяга,
бледнеят скръбни хризантеми,
до мъртвите листа полягат,
посърнали, печални, неми.
И чезнат чувства осланени,
без топлина не ще да има,
любов във есен уморена...
Ела, ела! Побързай, Зима!
© Арина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
