22 окт. 2007 г., 14:51

Изпращане

2.6K 4 43
Отивай си. Та толкова години
как мислиш, че без тебе съм живяла?
Ще поболи, ще страдам... ще ми мине.
Мнозина без любов са остаряли.
Обръщай се. Не си ми безразличен,
но няма да увисна на врата ти.
Ще те изпратя с "Много те обичам",
ръката ми ще ти посочи пътя.
Обаждай се. Когато си самотен
и търсиш рамо - за да си поплачеш.
Аз няма да откликна с неохота.
В живота ми все още нещо значиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...