22.10.2007 г., 14:51

Изпращане

2.6K 4 43
Отивай си. Та толкова години
как мислиш, че без тебе съм живяла?
Ще поболи, ще страдам... ще ми мине.
Мнозина без любов са остаряли.
Обръщай се. Не си ми безразличен,
но няма да увисна на врата ти.
Ще те изпратя с "Много те обичам",
ръката ми ще ти посочи пътя.
Обаждай се. Когато си самотен
и търсиш рамо - за да си поплачеш.
Аз няма да откликна с неохота.
В живота ми все още нещо значиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...