22.10.2007 г., 14:51

Изпращане

2.6K 4 43
Отивай си. Та толкова години
как мислиш, че без тебе съм живяла?
Ще поболи, ще страдам... ще ми мине.
Мнозина без любов са остаряли.
Обръщай се. Не си ми безразличен,
но няма да увисна на врата ти.
Ще те изпратя с "Много те обичам",
ръката ми ще ти посочи пътя.
Обаждай се. Когато си самотен
и търсиш рамо - за да си поплачеш.
Аз няма да откликна с неохота.
В живота ми все още нещо значиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....