Изпрати ме без грях
Изпрати ме по мост, след мен го срути,
реката да може без свян да бушува.
Ако през рамо аз се обърна и загорчи,
да си кажа: “Горчи, но си струва”.
Изпрати ме по огън, след мен угаси
последния въглен, от пепел покълнал.
Ако в мисли по тебе ми затежи,
да е студено, назад да не тръгна.
Изпрати ме по сняг, след мен да затрупа
всичко зейнало, дето толкоз боли.
Ако не мога да спра сьрцето да тупа,
да ме завие бялото и ми прати мечти.
Изпрати ме по нощ, след мен да е тъмно,
последните дири нощта да изтрие.
Ако поискам даже насън да се върна,
да няма пътека през деня да се вие.
Изпрати ме без грях, след мен да е леко,
после смени ключа от вратата,
проветри от парфюма ми и полека
изпрати до мен със писмо тишината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
