24 окт. 2022 г., 05:01  

Изпуснах го... небето да погаля 

  Поэзия » Философская
665 5 7

Скъси́ се. Отесня ми есента.

Денят зазъзна, слънцето изтля.

Поех насам, а някои – натам,

едни и същи са солта и хлябът...

 

Загражда от неделя зимен студ,

власинки мраз по покривите гизди.

... За Шекспир – сцена е. За Холивуд:

светът е дал последната си риза.

 

Изсъска вятър. Не че ме е страх.

Замръквах и в око на бубулечка,

но Палечка ми даваше кураж

да стискам неиздрасканите клечки!

 

Каквото исках е, което взе...

Сандалите на есен от камъ́ш са,

а локвите за моите нозе

небето ще изплаче... То по мъжки

 

държи се! Вятърът разнася грим,

кап-кап... дълбае тежката му дума.

Вълшебствата са само с братя Грим,

но зяпам си като децата, умно.

 

Пораснах. Не личи си – ей до тук!

Но есента съвсем ми умаля́.

Чадърът хвръкна! Закъснял за юг.

... изпуснах го... небето да погаля.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви Генек, Скити, Тоти, Дени, Роси и Вили - приемам вашите думи като подарък! С надеждата - кибритопродавачка... на юг, на север - кръгло е небето,
    хвърчилото в главата ми обаче е първи подстрекател за детето
  • Минорно..., но тук е и вярата. Аз вярвам в чудеса, любовта и хубавите хора.
    Поздравления!
  • Усетих го!
    "Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах." – Конфуций
  • Не е късно, отиваш малко на юг и ще го погалиш
  • "Пораснах. Не личи си – ей до тук!
    Но есента съвсем ми умаля́."
    Много е хубаво.
    Поздрави! Успех!
  • Интересно - есенно, приказно, тъжно, студено, но красиво... Изпуснатият чадър ще погали небето вместо теб...
  • Хареса ми...
Предложения
: ??:??