30 дек. 2007 г., 11:13

Изречение

853 0 8
С тебе почнахме
да пишем
изречение...
Ти постави
подлог и
сказуемо.
И остави мене
сам да търся
очевидни
правописни
грешки.
Настрана остави
химикала.
И спря да мислиш
думи
нови.
Аз пък със
коректор,
позакърпвах вече
станалото.
... Изведнъж
ти тури
точка.
Ей така,
от нищото.
Добре,
че в тая суматоха,
я превърнах бързо
в запетая.
Много рано е да свършваме,
това едничко изречение.
Липсват ни
определения
и още
обстоятелства.
А представи си,
ако го напишем
на първи ред -
в средата,
и го превърнем
във заглавие...
Ние никога
не ще
нуждаем се
да слагаме накрая
точката...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...