30.12.2007 г., 11:13

Изречение

852 0 8
С тебе почнахме
да пишем
изречение...
Ти постави
подлог и
сказуемо.
И остави мене
сам да търся
очевидни
правописни
грешки.
Настрана остави
химикала.
И спря да мислиш
думи
нови.
Аз пък със
коректор,
позакърпвах вече
станалото.
... Изведнъж
ти тури
точка.
Ей така,
от нищото.
Добре,
че в тая суматоха,
я превърнах бързо
в запетая.
Много рано е да свършваме,
това едничко изречение.
Липсват ни
определения
и още
обстоятелства.
А представи си,
ако го напишем
на първи ред -
в средата,
и го превърнем
във заглавие...
Ние никога
не ще
нуждаем се
да слагаме накрая
точката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...