30.12.2007 г., 11:13 ч.

Изречение 

  Поезия
701 0 8
С тебе почнахме
да пишем
изречение...
Ти постави
подлог и
сказуемо.
И остави мене
сам да търся
очевидни
правописни
грешки.
Настрана остави
химикала.
И спря да мислиш
думи
нови.
Аз пък със
коректор,
позакърпвах вече
станалото.
... Изведнъж
ти тури
точка.
Ей така,
от нищото.
Добре,
че в тая суматоха,
я превърнах бързо
в запетая.
Много рано е да свършваме,
това едничко изречение.
Липсват ни
определения
и още
обстоятелства.
А представи си,
ако го напишем
на първи ред -
в средата,
и го превърнем
във заглавие...
Ние никога
не ще
нуждаем се
да слагаме накрая
точката...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??