Dec 30, 2007, 11:13 AM

Изречение 

  Poetry
736 0 8
С тебе почнахме
да пишем
изречение...
Ти постави
подлог и
сказуемо.
И остави мене
сам да търся
очевидни
правописни
грешки.
Настрана остави
химикала.
И спря да мислиш
думи
нови.
Аз пък със
коректор,
позакърпвах вече
станалото.
... Изведнъж
ти тури
точка.
Ей така,
от нищото.
Добре,
че в тая суматоха,
я превърнах бързо
в запетая.
Много рано е да свършваме,
това едничко изречение.
Липсват ни
определения
и още
обстоятелства.
А представи си,
ако го напишем
на първи ред -
в средата,
и го превърнем
във заглавие...
Ние никога
не ще
нуждаем се
да слагаме накрая
точката...

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??