25 июн. 2013 г., 22:35

Изречено

1.7K 0 12

 

Изречено

 

Ще пиша -

с думи неизречени.

Ще чувствам със сърце от болка свито.

Ще моля тихо с глас едва дочут...

За вас, които ме обичате.

Аз дадох ви душата си.

И всичките си чувства ви отдадох.

Подтиснах болката разкъсваща и пареща,

поех и чуждите вини.

Днес тихо е.

Светът е по-добър.

Земята е голяма и зелена.

И ти си тук, и аз съм там,

и заедно сме... вървим щастливи.

Къде е огнената самота?

Те, птиците, отнесоха я вчера.

Нагоре...

И всички думи вече са изречени.

Мастилото и то е никому ненужно.

Виж, малка светлинка проблясва -

следата е това -

от мен, от теб, от нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....