Jun 25, 2013, 10:35 PM

Изречено

  Poetry » Other
1.7K 0 12

 

Изречено

 

Ще пиша -

с думи неизречени.

Ще чувствам със сърце от болка свито.

Ще моля тихо с глас едва дочут...

За вас, които ме обичате.

Аз дадох ви душата си.

И всичките си чувства ви отдадох.

Подтиснах болката разкъсваща и пареща,

поех и чуждите вини.

Днес тихо е.

Светът е по-добър.

Земята е голяма и зелена.

И ти си тук, и аз съм там,

и заедно сме... вървим щастливи.

Къде е огнената самота?

Те, птиците, отнесоха я вчера.

Нагоре...

И всички думи вече са изречени.

Мастилото и то е никому ненужно.

Виж, малка светлинка проблясва -

следата е това -

от мен, от теб, от нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...