Изречено в бемол
Живея в гора от сталактити.
Преди да заспя ближа кръв.
Сънувам проклятия тихи.
Гримирам тъгата за стръв.
Чувам планината как плаче.
Как стъпваш като единак...
На върха лешоядът грачи.
Кълви ме! Отдавна умрях.
Отивай си аз съм Анатема!
Заразна и наложена със сол.
Ледът е в мораво под мене.
Пука се! (изричам го в бемол)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
