Живея в гора от сталактити.
Преди да заспя ближа кръв.
Сънувам проклятия тихи.
Гримирам тъгата за стръв.
Чувам планината как плаче.
Как стъпваш като единак...
На върха лешоядът грачи.
Кълви ме! Отдавна умрях.
Отивай си аз съм Анатема!
Заразна и наложена със сол.
Ледът е в мораво под мене.
Пука се! (изричам го в бемол)
© Силвия Илиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
