Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
27 июн. 2017 г., 11:29

Изронено 

  Поэзия
1252 5 20

Как ми липсва безгрижната песен...
Дреме залезът в дрипав хамак. 
Смугъл паяк заплита в отвеси
мисълта ми, превръща я в страх.
Тя по друмища броди – далечни.
И се сгушва до къщния праг
на децата ми – зъбчета млечни,
първи стъпки, тревоги и смях.
Уж е всичко в реда на нещата,
да, нещата си имали ред –

да е пуста, сиротна земята ни,
дом за гладни, чипирани псета.

Да немее и дворът, и крушата,
да е тъмно на мама в зениците.
Мисълта – по вода и по суша,
и по въздух да бяга след птиците,
след проклетото облаче бяло...
Да сънува, но без да заспива,
телефони и скайп: "Ало, ало..."
Да е вечно тревожна и жива.

И за дълго, ей там, да отдъхва
върху бледата стара икона,
да е слово, молебен и църква,

във мълчания да се изронва.

...Как ми липсва безгрижната песен
с ведри ноти – слънца дългокоси.
Смугъл паяк заплита в отвеси
този свят, в лепкавите въпроси.

 

© Алина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??