Как ми липсва безгрижната песен...
Дреме залезът в дрипав хамак.
Смугъл паяк заплита в отвеси
мисълта ми, превръща я в страх.
Тя по друмища броди – далечни.
И се сгушва до къщния праг
на децата ми – зъбчета млечни,
първи стъпки, тревоги и смях.
Уж е всичко в реда на нещата,
да, нещата си имали ред –
да е пуста, сиротна земята ни,
дом за гладни, чипирани псета. ...