19 нояб. 2010 г., 00:00

Изстреляна дъга 

  Поэзия » Любовная
691 0 13

В съня... изгарящо жесток,

във писъка на самотата,

край синора на тишината,

те чака моята любов.

 

И влиза...  мълчешком,

неканена присяда... плаха,

със ситни капчици роса

в душата ти на мъж.

 

Изстреляна от стиховете

на една жена - изгря дъга -

като усмивка на небето.

 

Дъждът внезапно спря

в прегръдките на моя мъж,

и чак от края на света

разцъфна луда, силна ръж,

 

обиколи земята, която

му се отдаде като жена,

разтворила от жаждата

недра... Като на Бог.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??