В съня... изгарящо жесток,
във писъка на самотата,
край синора на тишината,
те чака моята любов.
И влиза... мълчешком,
неканена присяда... плаха,
със ситни капчици роса
в душата ти на мъж.
Изстреляна от стиховете
на една жена - изгря дъга -
като усмивка на небето.
Дъждът внезапно спря ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация