Nov 19, 2010, 12:00 AM

Изстреляна дъга 

  Poetry » Love
696 0 13

В съня... изгарящо жесток,

във писъка на самотата,

край синора на тишината,

те чака моята любов.

 

И влиза...  мълчешком,

неканена присяда... плаха,

със ситни капчици роса

в душата ти на мъж.

 

Изстреляна от стиховете

на една жена - изгря дъга -

като усмивка на небето.

 

Дъждът внезапно спря

в прегръдките на моя мъж,

и чак от края на света

разцъфна луда, силна ръж,

 

обиколи земята, която

му се отдаде като жена,

разтворила от жаждата

недра... Като на Бог.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??