Изстреляна дъга
В съня... изгарящо жесток,
във писъка на самотата,
край синора на тишината,
те чака моята любов.
И влиза... мълчешком,
неканена присяда... плаха,
със ситни капчици роса
в душата ти на мъж.
Изстреляна от стиховете
на една жена - изгря дъга -
като усмивка на небето.
Дъждът внезапно спря
в прегръдките на моя мъж,
и чак от края на света
разцъфна луда, силна ръж,
обиколи земята, която
му се отдаде като жена,
разтворила от жаждата
недра... Като на Бог.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
