Изтриване на кални стъпки
ИЗТРИВАНЕ НА КАЛНИ СТЪПКИ
И чашата ми с чай е изтъняла,
контурите ѝ в здрача се разливат,
Нощта не е уместна за раздяла,
щом сенките ни мълком си отиват.
Сред пушек тишината – натежала,
с пустеещите улици се слива
и лунният косач коси – без жалост,
тревата на разлъката горчива.
Пред портите на Рая бях стояла –
когато мен ме имаше във тебе.
Не се завръщай в стаичката бяла,
Душата си копнея да разтребя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
