31 мая 2024 г., 08:48

Изтриване на кални стъпки 

  Поэзия » Любовная
232 3 8

ИЗТРИВАНЕ НА КАЛНИ СТЪПКИ

 

И чашата ми с чай е изтъняла,

контурите ѝ в здрача се разливат,

Нощта не е уместна за раздяла,

щом сенките ни мълком си отиват.

 

Сред пушек тишината – натежала,

с пустеещите улици се слива

и лунният косач коси – без жалост,

тревата на разлъката горчива.

 

Пред портите на Рая бях стояла –

когато мен ме имаше във тебе.

Не се завръщай в стаичката бяла,

Душата си копнея да разтребя.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??