31 may 2024, 8:48

Изтриване на кални стъпки 

  Poesía » De amor
191 3 8

ИЗТРИВАНЕ НА КАЛНИ СТЪПКИ

 

И чашата ми с чай е изтъняла,

контурите ѝ в здрача се разливат,

Нощта не е уместна за раздяла,

щом сенките ни мълком си отиват.

 

Сред пушек тишината – натежала,

с пустеещите улици се слива

и лунният косач коси – без жалост,

тревата на разлъката горчива.

 

Пред портите на Рая бях стояла –

когато мен ме имаше във тебе.

Не се завръщай в стаичката бяла,

Душата си копнея да разтребя.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??