Изтъкан от обич.
Изтъкан от обич.
Във нощите хладни
на поглед зареян
в безброя ни звезден,
от самота изтъкан.
Самотен съм тук.
Самотна си там.
Дели ни пресечка,
а всъщност океан.
При мене те викам.
Без мене не можеш.
И чакаш навярно
безумство да сторя.
После със укор
да кажеш в очите,
- Виновен си само
единствено ти,
но с устни доволни
върху моя копнеж,
опровергала безмълвно
грешката моя
от луда любов,
навярно го искаш
и казвам го вече,
- очаквай, ще дойда,
и нищо не може
по пътя към теб
да ме спре.
ЕТ МАЧИБО 2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Все права защищены
