Изтъкан от обич.

May 16, 2010, 7:39 PM

Poetry » Other

902 0 4

Изтъкан от обич.

Във нощите хладни

на поглед зареян

в безброя ни звезден,

от самота изтъкан.

Самотен съм тук.

Самотна си там.

Дели ни пресечка,

а всъщност океан.

При мене те викам.

Без мене не можеш.

И чакаш навярно

безумство да сторя.

После със укор

да кажеш в очите,

- Виновен си само

единствено ти,

но с устни доволни

върху моя копнеж,

опровергала безмълвно

грешката моя

от луда любов,

навярно го искаш

и казвам го вече,

- очаквай, ще дойда,

и нищо не може

по пътя към теб

да ме спре.

ЕТ МАЧИБО 2010

Please sign in with your account so you can comment and vote.

female_sg (Боряна)

2011-06-25T22:32:27+03:00

Гордостта не храни щастие, така че ... попътен вятър и дано те гледа много сърдито, защото после навярно ще е приказка
BG-bodil (Люсил)

2010-05-17T14:40:07+03:00

Оооо, това ми хареса много! Знам едно място във ФБ, където ще намери своите съзаклятници. Ще ми позволиш ли да го ползвам?
natalia (Наталия Божилова)

2010-05-16T21:49:11+03:00

!!
plami-6 (Плами)

2010-05-16T20:04:44+03:00

Нека! Поздрав!