16.05.2010 г., 19:39 ч.

Изтъкан от обич. 

  Поезия » Друга
811 0 4

Изтъкан от обич.

 

Във    нощите   хладни

на   поглед  зареян

в безброя  ни звезден,

от самота  изтъкан.

Самотен съм тук.

Самотна си там.

Дели ни пресечка,

а  всъщност  океан.

При мене те викам.

Без мене не можеш.

И чакаш  навярно

безумство да  сторя.

После със  укор

да  кажеш  в очите,

- Виновен си  само

единствено   ти,

но с  устни доволни

върху  моя  копнеж,

опровергала безмълвно

грешката  моя

от  луда  любов,

навярно го искаш

и казвам  го   вече,

- очаквай,  ще  дойда,

и  нищо  не  може

по  пътя  към  теб 

да  ме спре.

 

ЕТ  МАЧИБО 2010

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гордостта не храни щастие, така че ... попътен вятър и дано те гледа много сърдито, защото после навярно ще е приказка
  • Оооо, това ми хареса много! Знам едно място във ФБ, където ще намери своите съзаклятници. Ще ми позволиш ли да го ползвам?
  • !!
  • Нека! Поздрав!
Предложения
: ??:??