15 янв. 2016 г., 00:14  

Изтъкани от илюзии

724 1 0

ИЗТЪКАНИ ОТ ИЛЮЗИИ

 

От ранно детство си мечтаем

да срещнем принца чародеен,

с него път да начертаем

в един живот, но чудодеен...

 

Дали превръщаме в илюзия

представата за приказния мъж?

Не е ли този блян фантазия,

която се повтаря не веднъж?

 

И пак опустява душата ни

след срещата с поредния герой.

А дните минават в очакване

напразно - да открием принца свой.

 

За вярната любов жадуваме,

която всичко побеждава,

на воля с нея да лудуваме,

а тя нас дарове да дава.

 

Дали превръщаме в илюзия

идеята за святата любов?

Не е ли пак това фантазия

бленувана в живота ни суров?

 

И губим почва под краката си

щом тя угасне за пореден път,

но пак посяваме в сърцата си

надеждата с любов да ни дарят.

 

Мечтаем за живот безоблачен,

за път, обсипан с бели рози,

светът да е изпълнен с музика,

а ние да сме виртуози.

 

Дали превръщаме в илюзия

разбирането за цветущ живот?

Не е ли таз мечта фантазия

сънувана не рядко ден и нощ?

 

И сякаш честичко помръкваме

злини, когато ни засипят.

В мечтите сетне се намъкваме

щом радостите ни заситят.

 

Животът в плен така минава

на неосъществените мечти,

а ние губим си представа 

за истините в нашите глави.

 

Веси_Еси

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...