15.01.2016 г., 0:14  

Изтъкани от илюзии

718 1 0

ИЗТЪКАНИ ОТ ИЛЮЗИИ

 

От ранно детство си мечтаем

да срещнем принца чародеен,

с него път да начертаем

в един живот, но чудодеен...

 

Дали превръщаме в илюзия

представата за приказния мъж?

Не е ли този блян фантазия,

която се повтаря не веднъж?

 

И пак опустява душата ни

след срещата с поредния герой.

А дните минават в очакване

напразно - да открием принца свой.

 

За вярната любов жадуваме,

която всичко побеждава,

на воля с нея да лудуваме,

а тя нас дарове да дава.

 

Дали превръщаме в илюзия

идеята за святата любов?

Не е ли пак това фантазия

бленувана в живота ни суров?

 

И губим почва под краката си

щом тя угасне за пореден път,

но пак посяваме в сърцата си

надеждата с любов да ни дарят.

 

Мечтаем за живот безоблачен,

за път, обсипан с бели рози,

светът да е изпълнен с музика,

а ние да сме виртуози.

 

Дали превръщаме в илюзия

разбирането за цветущ живот?

Не е ли таз мечта фантазия

сънувана не рядко ден и нощ?

 

И сякаш честичко помръкваме

злини, когато ни засипят.

В мечтите сетне се намъкваме

щом радостите ни заситят.

 

Животът в плен така минава

на неосъществените мечти,

а ние губим си представа 

за истините в нашите глави.

 

Веси_Еси

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...