Изтънчен костюм

26 сент. 2009 г., 21:38

Поэзия » Другая

578 0 2

В събота вечер излизам

обръснат, излъскан, обгърнат в парфюм;

луната съня ми изгриза,

изящна Дидона облада моя ум.

Гърдите ù меки целунах,

обгърнах ù голата плът;

тя в щастие сладко простена

и зъби заби в моя врат.

В ухото прошепна ми Шекспир,

през сенки от хладни лета;

усетил греховния допир,

в мен запулсира страстта.

В неделя заспах със зората

разкъсан, разхвърлян, ухаещ на смърт;

със сън ме дари светлината,

затъркаля се пак Сизиф дърт.

Нима любовта ми е нарцис,

откъснат от сластен фантом

или в плен на Анубис,

продаден съм в родния дом?

Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-09-28T00:11:24+03:00

Осъзнатата греховност на Любовта е Сизифов камък! Истинската бяла Любов е оазис за Душата...
Katerina-pz (Катерина)

2009-09-27T13:46:53+03:00

Поздрави!