Изтънчен костюм
В събота вечер излизам
обръснат, излъскан, обгърнат в парфюм;
луната съня ми изгриза,
изящна Дидона облада моя ум.
Гърдите ù меки целунах,
обгърнах ù голата плът;
тя в щастие сладко простена
и зъби заби в моя врат.
В ухото прошепна ми Шекспир,
през сенки от хладни лета;
усетил греховния допир,
в мен запулсира страстта.
В неделя заспах със зората
разкъсан, разхвърлян, ухаещ на смърт;
със сън ме дари светлината,
затъркаля се пак Сизиф дърт.
Нима любовта ми е нарцис,
откъснат от сластен фантом
или в плен на Анубис,
продаден съм в родния дом?
© Златко Тошков All rights reserved.
