Изваях те с дъха си...
Изваях те с дъха си...
Целуна ме.
Жаравено ме пи -
на глътки.
Горчах ли ти?
Дали ще си признаеш?
Тръпчиво
се разливах.
В устните замлъквах.
И грешника във теб
молитвено желаех.
Разкъсвах с мисли
бялата свенливост.
Запалвах страст,
до днес неразгадана.
Раздирах с поглед
твоята безсилност.
На себе си ли бях?
От порив обладана!
Завързах те със плитки
златокоси.
Извайвах те с дъха си.
До първичност.
Заключих се в съня ти.
Вятърът ме носи...
с прошепнатото
във нощта Обичам те...
06.04.2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Шутева Все права защищены
