Jul 7, 2008, 1:41 PM

Изваях те с дъха си...

  Poetry » Love
2K 0 25

 

 

Изваях те с дъха си...


 

Целуна ме.
Жаравено ме пи -
на глътки.
Горчах ли ти?
Дали ще си признаеш?
Тръпчиво
се разливах.
В устните замлъквах.
И грешника във теб
молитвено желаех.
Разкъсвах с мисли
бялата свенливост.
Запалвах страст,
до днес неразгадана.
Раздирах с поглед
твоята безсилност.
На себе си ли бях?
От порив обладана!
Завързах те със плитки
златокоси.
Извайвах те с дъха си.
До първичност.

 

Заключих се в съня ти.
Вятърът ме носи...
с прошепнатото
във нощта Обичам те...


06.04.2008 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...