Jul 7, 2008, 1:41 PM

Изваях те с дъха си...

  Poetry » Love
2K 0 25

 

 

Изваях те с дъха си...


 

Целуна ме.
Жаравено ме пи -
на глътки.
Горчах ли ти?
Дали ще си признаеш?
Тръпчиво
се разливах.
В устните замлъквах.
И грешника във теб
молитвено желаех.
Разкъсвах с мисли
бялата свенливост.
Запалвах страст,
до днес неразгадана.
Раздирах с поглед
твоята безсилност.
На себе си ли бях?
От порив обладана!
Завързах те със плитки
златокоси.
Извайвах те с дъха си.
До първичност.

 

Заключих се в съня ти.
Вятърът ме носи...
с прошепнатото
във нощта Обичам те...


06.04.2008 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...