12 сент. 2007 г., 09:14

Изведнъж ми се прииска страшно да Живея 

  Поэзия
867 0 27


Отдавна  бе.
Бях само двадесетгодишен...
Волен като птица, порех  синьото небе...
Всичко беше по детински -
необременено  и възвишено...
Тогава
срещнах Любовта...
Бе просто Обич -
възнесена  от мен
на  най-красивия  пиедестал...
Само няколко дни бяха те...
Като  мъртъв
паднах -
зарад Младостта си

строполен... Тогава
изведнъж ми се прииска
да разбия
черепа си  в близката стена...
Но...
се загледах...
във  Графитите - Рисунката  на  Ангел - войн, пазител...

Ангелът простря крилете свои,
сълзите ми   с  Утеха да изтрие...
Земята  бе покрита от Тъга... До мене
(на  асфалта)
седна
някакво  момиче...
О, красота до Смърт  дрогирана...!!!!!!!!!!!!!!
Не  момиче -
а Жена  бе тя...
След  два  аборта 
и  нещастен брак -
до мен - като букет захвърлен -
рухна...

Аз исках да  я питам  нещо...
Но  я  видях, че  тя
и  без това говореше
в пространството... След миг
трепереше
в Агония!!!   О, Миг!!! 
Магнолия,
взривила се   между  Живота  и Смъртта...
С последни  сили
бе
протегнала ръка... Ръката  бързо  улових.
А тя  - като  в просъница
я  стискаше...
Не  искаше да  я  изпусне
и  дори когато
вкарваха я във  Линейката... Нима?
Нима беше Любовта това?
Нима  не  беше смисъла
да хванеш   Истината,
за  да  не  се  погаврят  с нея...?!?
И  изведнъж
ми  се  прииска
страшно

 да Живея...
Заради всичката  омраза
(да му  се  не  види!!!)
заради всичкото добро,
не успяло  да  остане  ненаказано,
заради  всичките  обиди...

За  незавършените   ръкописи...

Затуй  ти  казвам аз,
Разбито  от Живот сърце!!!
Ако можеш -
всичко  понеси
или   на  пепел
 
обърни  се...

© Кирил Бачев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Врабчо, отново оставам без думи, възхитена, поразена, от невероятно силния стих!
    Браво!!!!!!!!!!!
  • Заради всичката омраза
    (да му се не види!!!)
    заради всичкото добро,
    не успяло да остане ненаказано,
    заради всичките обиди...

    За незавършените ръкописи...

    Затуй ти казвам аз,
    Разбито от Живот сърце!!!
    Ако можеш -
    всичко понеси
    или на пепел

    обърни се...
  • до мен - като букет захвърлен -
    рухна...

    !!!*

    само ще помълча,
    до теб.
    до нея.
  • Като знам и двете - какви сте усмихнати - ми идва никога да не споменавам вече -за болката...
  • Болиш ужасно...
    може би трябва да те чета на порции, всеки ден по-малко, иначе няма да успея...
  • Поздрави ...и от мен - за теб ..Ксиана...
  • Силен стих!!!
    Тръпки ме побиха и на него.
  • Дани и Рени,благодаря ви !!
    Врабчов поздрав!
  • "(...)до мен - като букет захвърлен -
    рухна (...)"

    Впечатлена съм.. Страхотна емоция превъплъщаваш в стихове
  • Животът си заслужава да го изживеем, най-много заради неправдите причинени от злото и омразата в природата и в обществото, за да можем един ден да ги очистим от тях като ги преобразим към доброто.Поздрав!!!
  • Благодаря ви и на двете- за това , че дойдохте и ..се заслушахте..
  • Искам да си пожелая много свободно време, за да се
    провокирам с хубави творби, като твоята!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря ,Жени!
    Много Успехи и Радост в Живота ти!
  • Отдавна не съм чела нещо толкова истинско и излято на един дъх!
    Сполай, Кирил...
    Страхотна духовна наслада!
  • Страшно въздействащо!
    Браво!
  • Целувка за Дари!
  • Обичам ви,ПРиятели мои!
    Аз ви поздравявам - също...
  • Толкова силна житейска провокация отдавна не бях срещала!
    Поздравявам те!
  • Силно!!!
    Разтърси ме!
  • Врабченце мило, преобърна душата ми , заболя ме сърцето от силата на стиха ти, но това е животът , има и тъмна страна. Нищо човешко не ми е чуждо - беше казал някой и е бил много прав .Прекрасен стих, много.С обич.
  • Майко мила!Настръхна ми косата!
    Страшно въздействащо!
    Браво!
  • Поздравления, Кире!!!
    Много силен стих!!!
  • Твоят стих ми даде куража да искам да живея живота си по мои правила!
    Благодаря ти!
  • !!!
    Разтърси ме!!!
    Не знам какво друго да кажа,
    а след като прочетох твоя коментар, ми се искаше да ти напиша нещо веселко.Благодаря!
    Прегръщам те, Врабчо!
  • Понякога нещата се случват най-неочакано...а след това ...след това идва дългоочакваното състояние - "разбито от живот сърце".Дай Боже всекиму, поздрави за стиха !!!
  • Силно...!
    Разтреперих се...
  • Невероятен стих!
    Настръхнах докато го чета,гаранция за въздействието му!
    Поздравявам те и прегръщам!
Предложения
: ??:??